Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


сряда, 27 януари 2016 г.

Обичка


Настоящата публикация ще ни отведе в далечните мексикански земи, където е родината на забележителната фуксия - нежно и грациозно цвете, което смело се нарежда след най-обичаните и най-отглежданите у нас. Поради висящата и ефектна форма на цветовете си, е известна още под името "обичка" или "балеринка", като можем да я срещнем още и като "фукция". Символизира изисканост и прелест, като се счита, че да подариш това растение означава да признаеш, че човекът срещу теб е една елеганта личност с великолепна душа. Именно с такива епитети можем да опишем атмосферата, която създава обилно цъфтящата обичка -  тя излъчва очарование и създава вълшебство около себе си. В нейна чест е кръстен провокативен и стилен нюанс на розовото, наречен "цвят фуксия", които е актуален в облеклото, интериора и дизайна като цяло.


В нашия умерен климат фуксията се отглежда като саксийно цвете, което е подходящо за засаждане в обикновени саксии или във висящи такива с цел получаване на впечатляващ каскаден ефект. Цъфтежът започва през пролетта и продължава до края на лятото. Самият цвят условно можем да приемем, че е съставен от две части, като при повечето екземпляри горната и долната част притежават контрастни цветове, но има и доста едноцветни видове. Освен в типичния цвят фуксия, това растение цъфти още в бяло, розово, лилаво, червено, жълто, оранжево, синьо.  

Фуксията обича светлината, като директните слънчеви лъчи трябва да бъдат избягвани. Ако я отглеждате в стая, най-подходящото място за нея е това в близост до прозорец, където светлината е филтрирана, докато удачното външно местоположение е това със следобедна сянка. Със затоплянето на времето през пролетта е хубаво и дори задължително да я изнесете навън - свежият въздух, топлината и светлата среда ще се отразят благоприятно и ще съдействат за невероятен цъфтеж през цялото лято. Чувствителна е към слани и ниски температури и поради това  прекарва студените месеци в хладно помещение, в което не е задължително да има голямо количество светлина. 

През лятото я отглеждаме навън и с настъпването на есента я прибираме у дома в помещение с  минимални температури около 4-7°. През зимните месеци за нея се установява период на покой, по време на който поливането се ограничава до веднъж месечно, не се тори и светлината се намалява. Обикновено листната маса пада, но това не е повод за притеснение, тъй като още през ранната пролет ще стартира нов растеж. Тогава върнете обичката навън и я поставете на слънчево и защитено от слани място. Когато опасността от студове окончателно отмине, я преместете на постоянно място за летните месеци.


Правилното напояване е важно за доброто развитие на обичките. От месец март до октомври поливайте умерено и редовно - растението обича водата, но преполиването със сигурност ще доведе до загниване на корените - при наличие на такова или при заддържане на вода в почвата, веднага пресадете цветето в нова почвена смес и отрежете здрави резници от него за вкореняване (с тях ще се подсигурите, че няма да го изгубите, ако загине). Избягвайте и другата крайност - сушата, тъй като фукцията не толерира дълготрайните засушавания. Поддържайте почвата влажна, но не и постоянно мокра. Ако при разравяне горният слой на почвата е сух, това показва, че растението се нуждае от вода, като правилният момент за поливане през летните дни е рано сутринта. Обикновено през този сезон се полива ежедневно, но по-малко.

Подхранва се заедно с поливката веднъж на 15-20 дни в периода на растеж с течни торове за цъфтящи растения. Тъй като цветето се разраства бързо и обемът на листата му маса е задоволителен, не е необходимо да тори с азот. За сметка на това нивата на калият трябва да са завишени, защото той отговаря за обилния цъфтеж, към който всички ние се стремим. 
Подходяща е почвата, която е богата на хранителни вещества и е задължително дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска и горска почва, листовка, торф и пясък, угнил оборски тор. Препоръчително е да пресаждаме обичките ежегодно през пролетта, като  размерът на новата саксия се съобразява с този на растението. Имайте предвид, че ако засадите фукцията в огромна съд, това ще забави растежа, тъй като силите ще се съсредоточат в коренообразуване.

Подрязва се рано през пролетта с цел оформяне и заздравяване, като общото правило е да се премахват всички изсъхнали и увредени стъбла, а дължината на здравите такива да се намалява с 1/3. За да не окаже неблагоприятно влияние резитбата върху цъфтежа, тя трябва да се осъществи преди месец април. Важно е да знаете, че цветовете се появяват винаги върху новия растеж. Ако вашето растение не цъфти, това означава в най-общи линии, че то се нуждае от т.нар. "прищипване" - отстраняване на върховете на всяко стъбло до листен възел. Обикновено до 6 седмици започва цъфтежът. Някои градинари прилагат този способ през цялото лято - след всяко прецъфтяване на цветовете прищипват връхчетата на стъблата, за да стимулират пъпкообразуването, но това не е задължително.

Всеки, който харесва фукцията, се интересува от начините, по които може да я размножи. Методът, който дава най-задоволителни резултати е вкореняването на резници във вода или в почва, като най-успешният период за това започва от месец май и продължава до август. Резниците се взимат от здраво майчино растение, като се отрязват над листен възел и са с дължина около 10-15 см. Премахнете листата в долната част и оставете само една двойка от връхните такива. Резниците се засаждат в малки саксийки с почвена смес от торф и пясък или само в пясък и се захлупват с буркан.  Другият вариант е да се поставят в малък съд с вода. Появата на първите коренчета става на третата или четвъртата седмица, като новите листенца показват тяхното наличие. Едва тогава можете да започнете периодично да отхлупвате буркана за през деня - така младите растения ще се климатизират към средата. Скоро листната маса ще се развие и ще можете да ги пресадите в по-големи саксии. В следващото видео е показан нагледно процесът по вкореняване на резници, като в случая те не се покриват с буркан (лично аз също съм вкоренявала обички без да ги захлупвам) :


Фукцията е поддатлива по отношение на някои вредители и заболявания. Ако я отглеждаме в прекалено влажна среда и с лоша вентилация, често се развиват гъбични заболявания, които засягат както надземната част на растението, така и кореновата система. Преполиването и лошият дренаж водят след себе си идентични последици. През пролетта много често листните въшки атакуват младите стъбла, като се хранят от техните сокове и се размножават изключително бързо. Обичката може да бъде нападната и от акари - те предпочитат сух климат и не понасят влагата. Важно е да забележим и третираме неприятелите своевременно. Първоначално можем да пробваме сапунената вода, като естествен инсектицид, и най-вече механичното им отстраняване с памук, напоен в нея. Счита се, че този метод е ефикасен, но ако не постигнете желаните резултати, преминете към употребата на инсектициди. Повече информация за сапунената вода можете да откриете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога. Гъбичните инфекции се лекуват предимно с фунгициди, но при желание и повече търпение можете да опитате антисептичното и противогъбично действие на продукт, който всички ние имаме у дома - канелата (с нея се поръсват засегнатите участъци).




Използвана информация: