сряда, 27 януари 2016 г.

Фуксия (Обичка)


Настоящата публикация ще ни отведе в далечните мексикански земи, където е родината на забележителната фуксия - нежно и грациозно цвете, което смело се нарежда след най-обичаните и най-отглежданите у нас. Поради висящата и ефектна форма на цветовете си, е известна още под името "обичка" или "балеринка", като можем да я срещнем още и като "фукция". Символизира изисканост и прелест, като се счита, че да подариш това растение означава да признаеш, че човекът срещу теб е една елеганта личност с великолепна душа. Именно с такива епитети можем да опишем атмосферата, която създава обилно цъфтящата обичка -  тя излъчва очарование и създава вълшебство около себе си. В нейна чест е е кръстен провокативен и стилен нюанс на розовото, наречен "цвят фуксия", които е актуален в облеклото, интериора и дизайна като цяло.


В нашия умерен климат фуксията се отглежда като саксийно цвете, което е подходящо за засаждане във обикновени саксии или във висящи такива с цел получаване на впечатляващ каскаден ефект. Чувствителна е към слани и ниски температури и поради това трябва да прекарва студените месеци в хладно помещение, в което не е задължително да има голямо количество светлина. През лятото я отглеждаме навън и с настъпването на есента я прибираме у дома. Цъфтежът започва през пролетта и продължава до края на лятото. Самият цвят условно можем да приемем, че е съставен от две части, като при повечето екземпляри горната и долната част притежават контрастни цветове, но има и доста едноцветни видове. Освен в типичния цвят фуксия, това растение цъфти още в бяло, розово, лилаво, червено, жълто, оранжево, синьо. Те биват кичести или издържени. За атрактивен декоративен ефект, можете да засадите в една саксия корени от няколко вида обички в различни цветове. Чаровната обичка подлежи на разнообразно оформяне - възможно е да ѝ придадете форма на храст или на дърво (подходяща е за бонсай) и както вече бе споменато може да придобие и каскадна форма. Независимо какъв ще бъде вашият избор, тя ще се нуждае от малко грижи и внимание, за да ви се отблагодари с невероятен цъфтеж през топлите дни от годината.


Фуксията обича светлината, като директните слънчеви лъчи трябва да бъдат избягвани. Ако я отглеждате в стая, най-подходящото място за нея е това в близост до прозорец, където светлината е филтрирана, докато удачното външно местоположение е това със следобедна сянка. Със затоплянето на времето през пролетта е хубаво и дори задължително да я изнесете навън - свежият въздух, топлината и светлата среда ще се отразят благоприятно и ще съдействат за невероятен цъфтеж през цялото лято. С настъпването на есента фукцията трябва да се примере у дома, в помещение с минимални температури около 4-7°. През зимните месеци за нея се установява период на покой, по време на който поливането се ограничава до веднъж месечно, не се наторява и изложението на светлина се намалява. Обикновено листната маса пада, но това не е повод за притеснение, тъй като още през ранната пролет ще стартира нов растеж. С настъпването на пролетта, върнето отново обичката навън и я поставете на слънчево и защитено от слани място. Когато опасността от последните студове и слани окончателно отмине, я преместете на постоянното ѝ място за летните месеци (слънчево до полусенчесто през деня).


Правилното напояване е изключително важно за доброто развитие на обичките. От месец март до октомври поливайте умерено и редовно - растението обича водата, но преполиването със сигурност ще доведе до загниване на корените. В случай на прекомерно напояване или заддържане на вода в почвата, веднага пресадете цветето в нова почвена смес и отрежете здрави резници от него за вкореняване (с тях ще се подсигурите, че няма да го изгубите, ако загине). Избягвайте и другата крайност - сушата, тъй като фукцията не толерира дълготрайните засушавания. Поддържайте почвата влажна, но не и постоянно мокра. Ако при разравяне горният слой на почвата е сух, това показва, че растението се нуждае от вода, като правилният момент за поливане през летните дни е рано сутринта. Обикновено през този сезон се полива ежедневно, но по-малко.


Подхранване се прави заедно с поливката веднъж на 15-20 дни в периода на растеж с течни торове за цъфтящи растения. В тяхното съдържание задължително трябва да има баланс между най-важните елементи за здраво развитие и обилен цъфтеж. Тъй като цветето се разраства бързо и обемът на листата му маса е задоволителен, не е необходимо да тори с азот. За сметка на това нивата на калият трябва да са завишени, защото той отговаря за обилния цъфтеж, към който всички ние се стремим. Като естествено следство за торене можем да посочим маята, за чието действие можете да научите в статията Полезните качества на маята и нейното приложение в цветарството в този блог.


Подходяща е почвата, която е богата на хранителни вещества и е задължително дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, торф и пясък, като е препоръчително да увеличим нейната плодовитост, прибавяйки известно количество добре угнил оборски тор. Тъй като обичката обича леко киселата почва, можем да добавим и малко горска почва. На дъното на саксията (върху нейните дупки) поставете малки камъчета за дренаж, изсипете малко количество от почвената смес и след това поставете изваденото от старата саксия растение. Допълнете с още почва до запълване на саксията и полейте обилно. Препоръчително е да пресаждаме обичките ежегодно през пролетта, тъй като те се развиват бързо и имат нужда от пространство. Размерът на саксията трябва да се съобрази с този на растението - при пресаждането преминете към един размер по-голяма саксия и имайте предвид, че ако засадите фукцията в огромна съд, това ще забави растежа ѝ, тъй като силите ѝ ще се съсредоточат в коренообразуване.


Подрязване се прави рано през пролетта с цел оформяне и заздравяване, като общото правило е да се премахват всички изсъхнали и увредени стъбла, а дължината на здравите такива да се намалява с 1/3. За да не окаже неблагоприятно влияние резитбата върху цъфтежа, тя трябва да се осъществи преди  месец април. Важно е да знаете, че цветовете се появяват винаги върху новия растеж, т.е. върху старите клончета не можем да очакваме цветове. Следователно, ако вашето растение не цъфти, това означава в най-общи линии, че то се нуждае от т.нар. "прищипване" - отстраняване на върховете на всяко стъбло до листен възел, т.е. това представлява леко подрязване и се осъществява, когато растежът е вече започнал. Обикновено до 6 седмици започва цъфтежът. Някои градинари прилагат този способ през цялото лято - след всяко прецъфтяване на цветовете прищипват връхчетата на стъблата, за да стимулират пъпкообразуването, но това не е задължително.     



Всеки, който харесва фукцията, се интересува от начините, по които може да ги размножи. Методът, който дава най-задоволителни резултати е вкореняването на резници във вода или почва, като най-успешният период за това започва от месец май и продължава до август. Резниците се взимат от здраво майчино растение, като се отрязват над листен възел (втори или трети от стъблото) и са с дължина около 10-15 см (по-късите също се вкореняват успешно, но задължително трябва да имат поне един листен възел). Премахнете листата в долната част и оставете само една двойка от връхните такива. Резниците се засаждат в малки саксийки с почвена смес от торф и пясък или само в пясък (обикновената почвена смес също е ползотворна), и след това се захлупват с буркан. Можете да ги засадите заедно в една средна по размер саксия и да я поставите в разрязана на две пластмасова бутилка, след което да залепите двете ѝ части и да я затворите с капачката. Така се създава малко парниче. Резниците се оставят на топло място с шарена сянка. Другият вариант е да се поставят в малък съд с вода. Появата на първите коренчета става на третата или четвъртата седмица, като новите листенца показват тяхното наличие. Едва тогава можете да започнете периодично да отхлупвате буркана за през деня - така младите растения ще се климатизират към средата. Скоро листната маса ще се развие и ще можете да ги пресадите в по-големи саксии. В следващото видео е показан нагледно процесът по вкореняване на резници, като в случая те не се покриват с буркан (лично аз също съм вкоренявала обички без да ги захлупвам) :


Фукцията е поддатлива по отношение на някои вредители и заболявания. Ако я отглеждаме в прекалено влажна среда и с лоша вентилация, често се развиват гъбични заболявания, които засягат както надземната част на растението, така и кореновата система. Преполиването и лошият дренаж водят след себе си идентични последици. През пролетта много често листните въшки атакуват младите стъбла, като се хранят от техните сокове и се размножават изключително бързо. Обичката може да бъде нападната и от акари - те предпочитат сух климат и не понасят влагата. Важно е да забележим и третираме неприятелите своевременно. Първоначално можем да пробваме сапунената вода (за повече информация - Как се прави сапунена вода за цветя?), като естествен инсектицид, и най-вече механичното им отстраняване с памук, напоен в нея. Счита се, че този метод е ефикасен, но ако не постигнете желаните резултати, преминете към употребата на инсектициди. Гъбичните инфекции се лекуват предимно с фунгициди, но при желание и повече търпение можете да опитате антисептичното и противогъбично действие на продукт, който всички ние имаме у дома - канелата (с нея се поръсват засегнатите участъци).





Използвана информация и снимков материал: www.google.comwww.pinterest.com