Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


четвъртък, 21 януари 2016 г.

Каменно цвете


Каменното цвете е многогодишно и грудково стайно растение, което впечатлява с внушителния си вид - дълготрайни цветове, наподобяващи обърнати нагоре камбанки в едноцветни или двуцветни тоналности, нежно показващи се над кадифените гладки и овални листа.  Често е оприличавано на сентполията (африканската теменужка), като основание за това не е само външният вид, но и сходните предпочитания и начин на отглеждане - това е съвсем нормално, защото те принадлежат към едино и също семейство.  Макар и родом от Бразилия, то вирее отлично и в условията на нашия климат. Известно е още под името "глоксиния", което е свързано с френски ботаник, който дълго време го е изследвал и селектирал. 

В зависимост от цвета си, каменното цвете носи различна символика. Белите глоксинии имат способността да зареждат пространството с огромно количество позитивна енергия и са подходящи за домовете, в които има деца. Розовите и червените глоксинии освобождават дома от негативните мисли, привличат любов и щастие. Сините каменни цветя ни даряват с креативност, вдъхновение и творческа мисъл. Лилавите пък са удачни за домове, в които има неразбирателство, защото те внасят хармония и подобряват взаимоотношенията. 

Най-важното, което трябва за знаем за каменното цвете е, че то притежава специфичен жизнен цикъл - пониква през пролетта, цъфти през лятото, през есента надземната част постепенно увяхва и загива, а през зимата навлиза в период на покой. Обича топлината и светлината, които ускоряват растежа и пъпкообразуването. Жарките лъчи на слънцето могат да изгорят листата му - ето защо то трябва да се предпази от тях, особено в горещите летни дни. Оптималните температури са между 18º и 24º, като тези под 10º водят до почерняване и увяхване на листата, а тези над 27º - биха възпрепятствали цъфтежа. Харесва свежия въздух, но не и теченията. Може да се отглежда в близост до прозорци, като най-подходящи са тези с източно и северозападно изложение. 


Полива се умерено и редовно с вода със стайна температура и в чинийката на саксията. Не мокрете листата, стъблага и цветовете и не поливайте директно върху грудката. През пролетта е достатъчно да се напоява веднъж седмично, а през лятото - 2-3 в седмицата, като се внимава да не се задържа вода в саксията. Горният почвен слой остава най-сигурният индикатор за нуждите на растението от вода - ако е сух при леко разряване с пръст, то това означава, че е време за поливка. Не бива да се допуска нито преполиване (защото води до загниване на грудката), нито засушаване (спира развитието на растението). Почвата е дренирана и богата на хранителни вещества. Примерният субстрат е съставен от листовка, градинска почва, пясък и торф. Хубаво би било да се добавят и натрошени дървени въглища, които предпазват от загниване. Глоксинията не обича големите пространства и затова се засажда в малка до средна по големина саксия. В началото на активния сезон се подхранва два пъти месечно с торове за цъфтящи растения.

Глоксинията ни дарява с невероятен цъфтеж през летните месеци. В благоприятна обстановка може да произведе до 20 цвята, които се отварят едновременно. Не пресаждайте растението по време на цъфтеж или когато цветните пъпки са вече заложени. Счита се, че обилният цъфтеж се повтаря до третата година, след което той намалява, а самите цветове стават по-дребни, затове е добре да размножим през пролетта или лятото каменното цвете чрез вкореняване на листа във вода или в почва. Листата се отрязват под наклон от здраво възрастно растение и ако са много големи, се намаляват наполовина.   Оставят се да пуснат корени в малък съд с вода, изчаква се появата на новите листенца и след това се засаждат в почвена смес. За втория метод са необходими около 6 седмици (до 2 месеца) за вкореняване в топла и светла среда - листата направо се засаждат в добре навлажнена почвена смес и се покриват с найлоново фолио или с буркан. Белег за успешно вкореняване е появавата на малко листо в основата на листото.



Интересен начин за размножаване е този чрез разделяне на грудката или по-точно чрез разрязването и на сегменти. За да може да имате положителни резултати, то самата грудка трябва да има няколко пъпки на растеж. Опитните специалисти съветват на всяко деление да има по две пъпки на растеж. С помощта на остър нож правим вертикалното разделяне, след което поръсваме местата на разрезите със смес от прах от дървени въглища и канела с цел дезинфекция. Оставяме ги да изсъхнат за известно време и всяка част засаждаме по отделно в малка саксийка. Не поливаме в рамките на 2-3 дни.

С настъпването на есента напояването се намалява, отрязват се изсъхналите листа и растението се приспива, като се оставя на хладно (минимална температура 10°), сухо и тъмно място до февруари месец. Грудката може да се извади от саксията или да остане в нея, но ако решим да я извадим, трябва да я съхраняваме в хартиен плик отново на сухо и хладно. През зимата не се полива и не се тори. През пролетта глоксинията се събужда и се засажда или пресажда в нова и свежа почвена смес, като нейната горна част трябва да е на нивото на почвата. Премества се на топло и слънчево място и се възобновява напояването. Процесът по пресаждане нагледно е показан в следващото видео:


При глоксинията е възможно наличието на някои от следните проблеми. Ако листата са бледозелени, цветето се нуждае от подхранване - добавете течен тор към водата, според указанията на продукта и не забравяйте, че глоксинията не обича преторяването. Кафявите петна по листата са причинени от поливане със студена вода, изгаряне от слънцето или намокряне на листата. Жълтите листа в активния сезон сигнализират за преторяване или твърде силна светлина. Ако листата са обърнати, лепкави и с малки зелени насекоми, то те са нападнати от зелена листна въшка. Ако те се завиват, това означава, че е прекалено слънчево и трябва да преместите цветето на място с частична сянка. Растението може да не иска да цъфти поради доста причини, като най-често срещаните са: сух или студен въздух, недостик на светлина или топлина, преторяване с азот.




Използвана информация: