четвъртък, 21 януари 2016 г.

Каменно цвете (Глоксиния)


Каменното цвете се нарежда сред едни от най-брилянтните и ефектни цветя и заслужено заема важно място в почти всеки дом. Произхожда от Южна Америка - естествената ѝ среда откриваме в Бразилия, а у нас я отглеждаме в саксия като стайно растение, което ни радва с внушителния си вид - дълготрайни цветове, наподобяващи обърнати нагоре камбанки в едноцветни или двуцветни тоналности, нежно показващи се над кадифените гладки и овални листа. Известно е още под името "глоксиния", което е свързано с френски ботаник, който дълго време го е изследвал и селектирал.



Различните цветове глоксинии се славят с интересна и конкретна символика, която до известна степен би ни помогнала, ако се колебаем какъв вид да изберем, въпреки че не смятам, че може да има лош или грешен избор при каменните цветя. Всичките те са повече от прекрасни! Белите глоксинии са подходящи за домовете, в които има деца, и имат способността да зареждат пространството с огромно количество позитивна енергия. Розовите и червените глоксинии освобождават дома от негативните мисли, допринасят любов и щастие. Сините каменни цветя ни зареждат с креативност, вдъхновение и творческа мисъл. Лилавите пък са удачни за домове, в които има неразбирателство, защото те внасят хармония и подобряват взаимоотношенията. 


Глоксинията е многогодишно грудково растение, което лесно вирее в нашия климатичен пояс. Често е оприличавана на сентполията (африканската теменужка), като основание за това не е само външният им вид, но и сходните им предпочитания и начин на отглеждане - това е съвсем нормално, защото те принадлежат към едино и също семейство. Некапризният ѝ характер изисква малко грижи и познаване на условията на средата, която е най-подходяща за нея. Най-важното, което трябва за знаем за каменното цвете е, че то притежава специфичен жизнен цикъл - пониква през пролетта, цъфти през лятото, през есента надземната част постепенно увяхва и загива, а през зимата постъпва в период на покой. Ако бъдем внимателни и последователни в тази особеност, то несъмнено ще се любуваме дълго време на очарователните и успешни резултати. 


Каменното цвете обича топлината и светлина, като правилното местоположение е това с индиректна слънчева светлина. Жарките лъчи на слънцето могат да изгорят листата му - ето защо то трябва да се предпази от тях, особено в горещите летни дни. Светлината ускорява растежа и пъпкообразуването. Оптималните температури са между 18º и 24º, като тези под 10º водят до почерняване и увяхване на листата, а тези над 27º - биха възпрепятствали цъфтежа. Харесва свежия въздух, но не и теченията. Може да се отглежда в близост до прозорци, като най-подходящи са тези с източно и северозападно изложение. Препоръчва се на южните прозорците в следобедните часове да се осигури защина от директното слънце.


Поливането се прилага умерено и редовно, като водата трябва да бъде със стайна температура. Добре е да се полива в чинийката на саксията, тъй като листата и стъблата не бива да бъдат мокрени, а ако поливате отгоре в саксията освен да съобразите този факт, трябва и да не поливате върху грудката, а отстрани по края на съда. В противен случай много лесно се развиват гъбични заболявания, водещи до загниване. През пролетта е достатъчно да се напоява веднъж седмично, а през лятото - 2-3 в седмицата, като се внимава да не се задържа вода в саксията. Горният почвен слой остава най-сигурният индикатор за нуждите на растението от вода - ако е сух при леко разряване с пръст, то това означава, че е време за поливка. Като тропическо растение каменното цвете обича въздушната влажност, затова е добре да се пръска с пулверизатор вода около него (без тя да попада върху листата и цветовете). Не бива да се допуска нито преполиването (защото води до загниване на грудката), нито засушаване (спира развитието на растението).


Удачната почва е добре дренираната и богатата на хранителни вещества. Глоксинията обича влажната почва, но за да не остава постоянно мокра, тя трябва да бъде отцедлива. Примерната почвена смес е съставена от листовка, градинска почва, пясък и торф. Добре е да се добавят и натрошени дървени въглища, които предпазват от загниване. Глоксинията не обича големите пространства и затова се засажда в малка до средна по големина саксия. Подхранване се извършва два пъти месечно по време на първите два месеца от активния сезон и се прилага винаги с поливането. Подходящите торове са тези за цъфтящи растение и най-вече тези, които са с богато съдържание на фосфор и калий, и по-малко азот. Растението не толерира прекаленото торене. Подрязване обикновено не се прави.


Глоксинията ни дарява с невероятен цъфтеж през летните месеци. В благоприятна и подходяща обстановка може да произведе до 20 цвята, които се отварят едновременно. За добър цъфтеж е необходимо да се премахват веднага прецъфтелите цветове и пожълтелите листа, както и да се осигури период на почивка през зимните месеци. Не пресаждайте растението по време на цъфтеж или когато цветните пъпки са вече заложени. Счита се, че обилният цъфтеж се повтаря до третата година, след което той намалява, а самите цветове стават по-дребни. За да запазим във времето желания едър и красив цъфтеж е добре да размножим каменното цвете. 


С настъпването на есента напояването се ограничава, отрязват се изсъхналите листа и растението се приспива, като се оставя на хладно (минимална температура 10°), сухо и тъмно място до февруари месец, когато идва времето на събуждането. През зимата не се полива и не се тори. Грудката може да се извади от саксията или да остане в нея. Ако решим да я извадим, трябва да я съхраняваме в хартиен плик отново на сухо и хладно място. Белег за събуждането на растението е появата на нов растеж от грудката. През пролетта тя се засажда или пресажда в нова и свежа почвена смес, като горната ѝ част трябва да е на нивото на почвата. Оставя се на топло и слънчево място и се стартира напояването. Процесът по пресаждане нагледно е показан в следващото видео:


Размножаването става предимно чрез вкореняване на листа (дори и стъблата на цветовете) от растението във вода или почва. Листата се отрязват под наклон и се взимат от здраво възрастно растение и ако са много големи, се намаляват наполовина. Най-подходящото време за това е края на пролетта или лятото. При първия метод те се оставят да пуснат корени в малък съд с вода, изчаква се и появата на новите мънички листенца и след това се засаждат в почвена смес. Във втория случай са необходими около 6 седмици (до 2 месеца) за вкореняване в топла и светла среда - листата направо се засаждат в добре навлажнена почвена смес и се покриват с найлоново фолио. За да се осигури високо ниво на влажност, което се оказва изключително важно за коренообразуването, покриването с фолио може да се замени с похлупване с буркан. Белег за успешно вкореняване е появавата на малко листенце от основата на листото. Този процес можете да го проследите и в следващото видео:


През пролетта се допуска размножаване на глоксинията чрез разделяне на грудката или по-точно чрез разрязването ѝ на сегменти. За да може да имате положителни резултати, то самата грудка трябва да има няколко пъпки на растеж. Следователно, колкото пъпки на растеж са налични, на толкова парчета ще можеде да разделите грудката. Опитните специалисти съветват на всяко деление на има по две пъпки на растеж. С помощта на остър нож правим вертикалното разделяне, след което поръсваме местата на разрезите със смес от прах от дървени въглища и канела с цел дезинфекция. Оставяме ги да изсъхнат за известно време и всяка част засаждаме по отделно в малка саксийка. Не поливаме в рамките на 2-3 дни.


Глоксинията не е сред растенията, които са силно поддатливи на заболявания и вредители. И въпреки това е възможно наличието на някои от следните проблеми. Ако листата са бледозелени, цветето се нуждае от подхранване - добавете течен тор към водата, според указанията на продукта и не забравяйте, че глоксинията не обича преторяването. Кафявите петна по листата са причинени от поливане със студена вода, изгаряне от слънцето или намокряне на листата. Жълтите листа в активния сезон сигнализират за преторяване или твърде много силна светлина. Ако листата са обърнати, лепкави и с малки зелени насекоми, то те са нападнати от зелена листна въшка и задължително трябва да се третират с инсектицид. Ако те се завиват, това означава, че е прекалено слънчево и трябва да преместите цветето на място с частична сянка. Ако загниват стъблата и пъпките, то температурата е ниска или при поливането са били намокрени тези части. Наличиено на сиви петна но листата, стъблата или цветовете показва развитие на мана. Растението може да не иска да цъфти поради доста причини, като най-често срещаните са: сух или студен въздух, недостък на светлина или топлина, преторяване с азот. 






Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com