неделя, 17 януари 2016 г.

Плумерия (Цветето на маите)


Вниманието в настоящата публикация ще е насочено изцяло върху един достоен представител на тропическите растения -  плумерията.  Нейният произход откриваме в Южна и Централна Америка, а някои сведения твърдят, че е пренесена на Карибите от испански свещеници. Тя е бързорастящо малко тропическо дърво, което очарова през летните месеци с обилен ароматен цъфтеж и което у нас можем да отглеждаме като саксийно растение. Известна е още с името "франджипани", което произтича от италиански аристрократ, който създал парфюм от ароматните ѝ цветове. Това ценно и пленяващо растение носи със себе си и чудесна символика - олицетворява любовта и женствеността, като се вярва, че притежава магически свойства.


Съществуват любопитни легенди и митове, свързани с плумерията. В културата на маите тя заема почетно място и неслучайно е наричана "цветето на маите". Вярванията относно нея се разделят на две групи - една част от народа смятала, че растението е божествено и с магически способности, и поради това новородените деца се къпели в реки с цвят от плумерия, докато други свързвали аромата на цветето със зловещи създания, като вампирите. Виетнамците пък считали, че в короната на дръвчетата с бели цветчета и силен аромат, живеят духове, а франджипани се вписва именно в тези изисквания. В индийската култура цветето означава лоялност и преданост, и затова жените в сватбения ден го слагали в косите си, показвайки своята вярност към съпруга.


Ацтеките го използвали за приготвянето на отвара, с която се гонели страхове и други неприятни състояния на духа. Интересно поверие се носело из моряците, които напускали Хавайте с корабите си - те пускали във водата гирлянд от цветовете на плумерията и следели неговото поведение - ако той се върнел към брега, моряците се връщали и те, а ако продължавал да се носи до кораба, те също продължавали. Мексиканците смятали, че богините се раждат именно от това прекрасно цвете и затова го почитали изключително много. В азиатската държава Лаос плумерията се почита като свещено дърво и наричана още "dok jampa" тя присъства като неизменна част от дворовете на будистките храмове, а в Индия символизира безсмъртието. Франджипани е цветето на италианския град Палермо, намиращ се на остров Сицилия, както и на държавата Никарагуа, на чиито банкноти е изобразено.


Удивителен факт е, че плумерията не може да изгори, като изключим екстремните 500° температура. В съвременната полинезийска култура се носи от жените, за да покаже техния статус - ако е поставена на дясното ухо, то жената е необвързана, а ако е на лявото ухо - обвързана е. В козметиката се използва за направата на парфюми, олио, кремове, лосиони, гелове, шампоани и други козметични продукти. Отново заради силния прекрасен аромат се прилага  в спа процедурите и ароматерапията.


В естествената си среда плумерията достига размери до 10м височина, като оформя силно разклонен храст с невероятни цветове - с големина от 5 до 10см  и решени в бял, червен, розов, жълт цвят. Счита се, че ароматът на цветовете е най-силен през нощта, тъй като тогава те биват опрашвани от нощни пеперуди. Често е оприличавана на олеандъра (зокума), защото визуално наподобява много на него. Развива силни и здрави корени и е подходяща за засаждане в градината, но за нашите ширини това може да се случи само през летните месеци, тъй като е чувствителна на студ и измръзване. Дори смело можем да кажем, че най-големият враг на плумерията е студът.  Ето защо най-практичното решение е да се отглежда в саксии. Растението е устойчиво във времето и има продължителност на живот до 100 години.


Това пленяващо цвете предизвиква усещане за екзотичност и тропичен дух, който можем да пренесем у дома, отглеждайки саксия с този вид. Освен със своята красота и завладяващ аромат, франджипани се отличава и с некапризния си характер и изисквания по отношение на отглеждане. Като тропическо растение обича слънцето и топлината, добре му се отразяват и директните слънчеви лъчи за няколко часа през деня. Вирее и на полусянка, но слънчевите места са за предпочитание, тъй като в тази среда се ускорява значително растежа. Ако осигурите достатъчно слънчева светлина и топлина, удачно поливане и съответно подхранване, то несъмнено ще се радвате на невероятни цветове. Цъфтежът започва през май месец и продължава до края на лятото.


Хубаво е да се знае още, че когато е отглеждана в саксия, плумерията се нуждае от повече напояване в сравнение с отглежданата в градината. Въпреки това то трябва да бъде умерено - да се избягва както засушаването, така и преполиването.  През топлите месеци поначало се полива веднъж на 1-2 дни, но това правило е строго индивидуално и зависи от фактори, като например, условията на средата или състоянието на растението. Затова най-добрият съвет е да следите поведението на вашата плумерия. Лесно можете да се ориентирате за нуждите от вода, като използвате следния трик - с пръсти разровете горния слой на почвата и ако той е сух, значи е време за поливка. През есента листата ѝ започват да пожъртяват и тогава напояването трябва да се намали. През зимния период то е силно ограничено, защото многото вода в съчетание със студеното време, ще доведе до загниване на корените.


Почвата, в която ще засадим плумерията, трябва да притежава следните свойства - от една страна тя трябва да е богата на хранителни вещества и да е добре дренирата, така че да не се позволява заддържане на излишното количество вода, а от друга страна - в същото време тя трябва да поддържа влажността поне за няколко дни. Примерна почвена смес е тази съставена от градинска почва, перлит, пясък, малко количество горска почва (обича леко киселите почви). Размерът на саксията също е с основно значение. Плумерията се нуждае от пространство, за да развие здрава коренова система. Тя перфектно се адаптира в саксии, като се препоръчват глинените пред пластмасовите.Съобразявайки височината на растението, можете да предвидите и правилната големина на саксията - на всеки 30 см височина на растението се падат по 4л обем на саксията.  Пресажда се обикновено всяка година през месец април. Някои градинари споделят, че не пресаждат всяка година растението (особено, когато е с по-големи размери), а само подменят горния слой на почвата, като осигуряват свежа и нова почвена смес.


Торенето се извършва два пъти месечно от март до септември, заедно с поливането. Със стартирането на активния период започнете с подхранване с торове, богати на азот, калий и фосфор - елементи, изключително важни за растежа и цъфтежа. Към месец май увеличете количеството на фосфора, който благоприятства цветообразуването. Освен изброените макроелементи, торовете, които използвате, трябва да съдържат и микроелементи, като примерни такива са: желязо, магнезий, манган, цинк, мед, молибден, бор. Плумерията поначало е устойчива към болести и вредители. Основните проблеми при нея са свързани със загниване на коренището - ето защо значението на добре дренираната почва и умереното напояване са е наистина огромно. Възможно е да се появи т.нар. "плумериева ръжда" (най-вече през късното лято и ранната есен) -  по долната част на листата се образува жълто-оранжева прах, докато горната придобива кафевикав нюанс. Скоро листата започват да опадат. Растението се третира с фунгицид, а след окапването на листата отново се пръска с него, включително и горния слой почва. Гниене на стъблата и тяхното почерняване може да се прояви при измръзване, слана, стресови условия (дълготрайно засушаване, недостък на светлина) - увредените части се отрязват до здраво място.


Плумерията се характеризира със симетричен растеж и резитба не е необходимо да се прави ежегодно. Подрязването можем да го разделим в две направления - с цел оформяне и с цел заздравяване. Когато подрязваме здраво растение, за да поддържаме размера и формата му, трябва да знаем, че удачният период за това е единствено края на зимата или ранната пролет (когато все още не е стартирал новия растеж) - така ще се избегне нарушаване на цикъла на цъфтежа. Ако растението е с голяма височина, можете да я намалите като отрежете връхните части - така ще се появят нови разклонения в основата и храста ще се сгъсти. Здравите резници, получени вследствие на резитбата, можете да използвате за вкореняване. Премахването на изсъхналите или увредени части може да се извърши по всяко време от годината, без да влияе върху цъфтежа, като се реже до здраво място. Здравото място е това, при което след резитбата се появява бял сълзящ сок - това е белег на здравата тъкан. Във всички случаи правилният разрез е под наклон и над листната пъпка.


Красивото франджипани не харесва течението, сланите и студовете, и затова трябва да се защити от силни ветрове и измръзване. В този ред на мисли е важно да споменем, че не са от значение толкова високите температури, колкото ниските такива. През зимата температурите на средата на отглеждане не бива да падат под 5°. Студът може да нарани сериозно растението и да доведе до неговото загиване. През този период плумерията си почива и е необходимо да ѝ осигурим период на покой. Поливането се ограничава, подхранване не се прилага, а оптималните температури са хладни (12°-15°). Можем да я оставим в помещение със средна осветеност, но с добра цирколация на въздуха, т.е. благоприятно е да се проветрява отвреме навреме, като се внимава да не се излага директно на студен въздух. През тези месеци обикновено листата на растението опадат и то придобива неприветлив вид - това не бива да ви претеснява и не бива да ви подтиква към действия - растението трябва да бъде оставено в покой. Със стартирането на новия активен сезон то ще възвърне красота си и обичайния си облик. Със затоплянето на времето през ранната пролет плумерията се премества на слънчево и по-топло място, а напояването се възобновява.


Плумерията се размножава чрез семена и чрез вкореняване на резници. Най-подходящият период за вкореняване на резници е през пролетта и лятото. Самите резници трябва да са с дължина 35-40 см, като те се отрязват под листен възел (разрезът е под диагонал). Практиката показва, че по-малките резници се вкореняват по-трудно и цъфтежът при тях закъснява. Резниците се оставят на сухо и топло място да изсъхнат за около 7 дни. Листата се премахват. Добре е мястото на разреза да се третира с фунгицит или с естествено средство - като канелата, например. След това се засажда в малка саксийка в почвена смес, съставена от равни части торф и пясък. Полива се обилно и се оставя на слънчево място. Последващото напояване е само при засъхване на горния слой на почвата. Появата на нови издънки е белег за вкореняване, което от своя страна обикновено отнема 6-8 седмици време. В следващото видео можете да проследите описания метод:


Ще завършим статията с един любопитен и изглеждащ на пръв поглед труден въпрос - как да имаме едно растение плумерия, но с различни цветове? Отговорът е кратък - чрез присадки! Присадките се правят чрез прикрепване на резници (които могат да са от различни или еднакви по вид и цвят плумерии) към едно и също възрастно растение. Присаждането може да се определи като своебразен метод за вкореняване и се извършва обикновено в края на лятото или есента. Плумерията, върху която ще се присажда, трябва да е здрава и с добре развита коренова система - препоръчва се да е младо, но силно растение. Опитните градинари съветват да се правят присадки върху горните стъбла на растението, което служи за основа. Резниците, които ще използваме за присадки, се взимат от здрави и добре развити растения, които са поне на една година. Те трябва да са с дебелината на молив и с дължина 30 см, като обхващат поне 3 листни възела (пъпки) - в статията по-горе е описано как се подготвят резници за вкореняване. 


Направете диагонален разрез, както на върха на резника, така и в неговата долна част. Добре е да се използват стерилизирани и подострени градинарски уреди (ножове, ножици или макетно ножче). В долния край на резника се прави вертикален разрез с височина около 1/3 от общата дължина на резника (около 10 см ), като същият разрез се прилага и на стъблото, на което ще се извърши присадката. Важно е да бъдете прецизни, тъй като двата разреза трябва да са абсолютно еднакви и да съвпадат един с друг - представете си две парчета от пъзел, които трябва да си паснат, за да образуват едно цяло. След това резникът се прикрепя към избраното стъбло и двете се притискат, за да се уплътнят. Така трябва да останат и занапред - ето защо се омотава превръзка, която да ги придържа, като е препоръчително да се използва и овощарски мехлем (замазка). Начините за прикрепяне могат да бъдат чрез използването на ластици, свински опашки, изолирбант или специалните овощарски ленти (за калеми). Когато върху присадката се появят нови листа, то е знак, че процесът е успешен - препоръчва се да изчакате още малко и тогава да премахнете укрепленията. 




Използвана информация и снимков материал: www.google.comwww.pinterst.com,

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О