Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


неделя, 17 януари 2016 г.

Плумерия


Плумерията е малко тропическо дърво, което произхожда от Южна и Централна Америка, а у нас се отглежда като саксийно цвете, завладявайки сетивата през летните месеци с обилен ароматен цъфтеж. Известна е още с името "франджипани", което произтича от италиански аристрократ, който създал парфюм от нейните благоуханни цветове. Олицетворява любовта и женствеността, като се вярва, че притежава магически свойства.  

В културата на маите плумерията заема почетно място, дори е наричана "цветето на маите". Една част от народа смятала, че растението е божествено и с магически способности - новородените деца се къпели в реки с цвят от плумерия. Други свързвали аромата на цветето със зловещи създания, като вампирите. Виетнамците пък считали, че в короната на дръвчетата с бели цветчета и силен аромат, живеят духове. В индийската култура цветето означава лоялност и преданост и затова жените в сватбения ден го слагали в косите си, показвайки своята вярност към съпруга. Интересно поверие се носело сред моряците, които напускали Хавайте с корабите си - те пускали във водата гирлянд от цветовете на плумерията и следели движението му - ако той се върнел към брега, моряците също се връщали, а ако продължавал да се носи до кораба, продължавали и те.

Мексиканците смятали, че богините се раждат именно от това прекрасно цвете и затова го почитали изключително много. В азиатската държава Лаос плумерията се почита като свещено дърво  и присъства като неизменна част от дворовете на будистките храмове, а в Индия символизира безсмъртието. Франджипани е цветето на италианския град Палермо и на държавата Никарагуа, на чиито банкноти е изобразено. Удивителен факт е, че не може да изгори, като изключим екстремните 500° температура. В съвременната полинезийска култура се носи от жените, за да покаже техния статус - ако е поставена на дясното ухо, то жената е необвързана, а ако е на лявото ухо - обвързана е. В козметиката се използва за направата на парфюми, олио, кремове, лосиони, гелове, шампоани и други козметични продукти. Отново заради силния прекрасен аромат се прилага  в спа процедурите и ароматерапията.


В естествената си среда плумерията достига до 10м височина и се характеризира с продължителност на живот до 100 години. Оформя силно разклонен храст със симетричен растеж и с невероятни цветове - с големина от 5 до 10см  и решени в бяло, червено, розово или жълто. Ароматът им е най-силен през нощта, тъй като тогава те биват опрашвани от нощни пеперуди. Често е оприличавана на олеандъра, защото визуално наподобява много на него. У нас се отглежда като саксийно цвете и цъфти от май до края на лятото. Обича слънцето и топлината, но вирее и на полусянка. Не харесва течението, сланите и студовете. Полива се умерено, като почвата се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. През лятото напояването е ориентировъчно на 1-2 дни, като честотата му зависи от времето и състоянието на растението. С настъпването на есента то се намалява, а през зимата се ограничава. През студените месеци плумерията изпада в период на покой и се съхранява в помещение с температури не по-ниски от 5°. Със затоплянето на времето през ранната пролет се премества на слънчево и по-топло място, а напояването се възобновява.


Почвата е добре дренирана и е богата на хранителни вещества. Примерна почвена смес е съставена от градинска почва, перлит, пясък, малко количество горска почва (обича леко киселите почви). Плумерията се нуждае от пространство, за да развие здрава коренова система. Съобразявайки нейната височина, можете да предвидите и правилната големина на саксията - на всеки 30 см височина на растението се падат по 4л обем на саксията. Обикновено се пресажда ежегодно през април, но тази стъпка може и да се пропусне - достатъчно е само подменянето на горния слой почва с нова такава. Тори се два пъти месечно от март до септември, заедно с поливането. Със стартирането на активния период подхранвайте с торове, богати на азот, калий и фосфор (отговарят за растежа и цъфтежа), а през месец май увеличете количеството на фосфора, който благоприятства цветообразуването.


Основните проблеми при плумерията са свързани със загниване на коренището, което може да се провокира при преполиване или недренирана почва. През късното лято и ранната есен е възможно да се появи т.нар. "плумериева ръжда" - по долната част на листата се образува жълто-оранжева прах, докато горната придобива кафяв нюанс. Растението се третира с фунгицид, а след окапването на листата отново се пръска с него, включително и горния слой почва. Почерняването на листата вследствие на загниване се проявява при измръзване, слана, стресови условия (дълготрайно засушаване, недостък на светлина), а увредените части се отрязват до здраво място.

Здравите растения единствено с цел оформяне се подрязват в края на зимата или ранната пролет, когато все още не е стартирал новият растеж - така не се нарушава цикъла на цъфтеж. Ако то е с голяма височина, можете да я намалите като отрежете връхните части - така ще се появят нови разклонения в основата и храстът ще се сгъсти.  Изсъхналите или увредените части се премахват по всяко време от годината, без това да влияе върху цъфтежа, като се реже до здраво място - това, при което след резитбата се появява бял сълзящ сок. Във всички случаи правилният разрез е под наклон и над листната пъпка. Счита се, че резитбата не се отразява благоприятно и се прилага само при крайна нужда. Някои градинари я отричат, защото според тях тя нарушава цъфтежа.


Плумерията се размножава най-лесно чрез вкореняване на резници през пролетта и лятото. Резниците се отрязват под листен възел и под диагонал, и са с дължина 35-40 см. Практиката показва, че по-малките резници се вкореняват по-трудно и цъфтежът при тях закъснява. Оставят на сухо и топло място да изсъхнат за около 7 дни. Листата се премахват, а мястото на разреза да се обработва с фунгицит или с канела. След това се засажда в малка саксийка в смес от равни части торф и пясък. Полива се обилно (следващите поливки са само при засъхване на почвата) и се поставя на слънчево място. До 8 седмици ще забележим появата на нови издънки, което е белег за вкореняване. В следващото видео можете да проследите описания метод: 


Ще завършим статията с един любопитен въпрос - как да имаме едно растение плумерия, но с различни цветове? Отговорът е кратък - чрез присадки! Присадките се правят чрез прикрепване на резници, които могат да са от различни или еднакви по вид и цвят плумерии, към едно и също възрастно растение. Присаждането е своебразен метод за вкореняване в края на лятото или есента. Плумерията, върху която ще се присажда, трябва да е с развита коренова система. Присадките се взимат от здрави (поне едногодишни цветя), и са с дебелината на молив и с дължина 30 см, обхващат поне 3 листни възела. В долния край на резника се прави вертикален разрез с височина около 1/3 от общата му дължина, като по същия начин се разрязва и стъблото, на което ще се присажда. Двата разреза са абсолютно еднакви и съвпадат един с друг - представете си две парчета от пъзел, които си пасват, за да образуват едно цяло. Резникът се прикрепя към някое от горните стъбла, двете се притискат, за да се уплътнят и се омотават с превръзка, която да ги придържа, като е препоръчително да се използва и овощарски мехлем (замазка). Прикрепянето става чрез ластици, свински опашки, изолирбант или специалните овощарски ленти (за калеми). Процесът е успешен, когато върху присадката се появят нови листа.






Използвана информация: