вторник, 12 януари 2016 г.

Мединила


В настоящата статия на вашето внимание ще бъде представено едно прекрасно и изящно цвете, което се отглежда като стайно растение у нас и създава около себе си елегатна и разкошна атмосфера. Носеща прекрасната екзотичност на своята родина - Филипините, мединилата е известна още като "филипинска" или "малайзийска орхидея", като местното население я нарича още "розово грозде". Неслучайно името ѝ в превод означава "великолепен" - това определение напълно отговаря на нейната същност.  Нашият поглед най-напред се спира върху розовите ѝ цветове, имащи формата на гроздове, като всяко зрънце прилича на блестяща перла, а след това и върху зелените, лъскави и широки листа, които нежно ображдат тези спиращи дъха форми. Всеки човек, който веднъж е погледнал това цвете, желае да го притежава и отглежда у дома си, а ако полага необходимите грижи скоро ще се наслади и на невероятните резултати.



Естествената среда, в която вирее мединилата, разкрива една интересна картина. Филипинската орхидея се причислява към групата на епифитите - живее и расте върху стъблата и разклоненията на големите дървета, като ги използва за опора, но не и като източник на хранителни вещества. Това означава, че организмите съществуват самостоятелно и не паразитират един от друг. За тропическите гори е характерен влажният и горещ климат и именно в тази среда мединилата достига размери до 3 м височина, цъфти целогодишно, като короните на огромните дървета я предпазват от жарките слънчеви лъчи. По нашите шириния я отглеждаме в саксии - растежът може да достигне до 120см височина, а цъфтежът обикновено започва през пролетта и е възможно да продължи през цялото лято. Самите цветове са дълготрайни и се задържат най-малко две седмици във свеж и атрактивен вид върху растението. Не е капризна и е лесна за отглеждане. Достатъчно е да познаваме нейните предпочитания и условия за живот, които са пряко свързани с родните и земи - изисквания, които можем да пресъздадем и у дома.

 

Мединилата се нуждае от добра осветеност и топлина, като оптималните температури за нея са около 25°. Най-подходящото място за нея е това, където ще получава достатъчно количество светлина, но ще бъде предпазена от жарките слънчеви лъчи, които от своя страна могат да я увредят вследствие на изгаряне на крехките ѝ цветове и листа. През зимата е удачно да ѝ осигурим по-хладно място (с температури не по-ниски от 15°), тъй като много топлия въздух причинява опадане на листата. Поради същата причина е добре често да проветряваме помещението, защото красивото растение изпитва необходимост от свеж въздух. Не бива да забравяме, че студеното време и течението със сигурност са сред факторите, които биха унищожили това прекрасно цвете. Следователно, нейното местоположение трябва да е далеч от прозорци или врати, както и от отоплителни системи или радиатори. 


Като тропическо растение мединилата обича влажната околна среда - ето защо опитните градинари ни съветват да контролираме въздушната влажност, като периодично (през 2-3 дни) пулверизираме растението с вода със стайна температура, като предпазваме самите цветове да не бъдат мокрени. Не бива да подценяваме тази особеност, тъй като сухата въздушна среда е сериозна предпознавка за неприятното нашествие на акарите. Поливането трябва да бъде умерено - малайзийската орхидея не се нуждае от големи количества вода, толерира леко засушаване, но в никакъв случай дълготрайно. Почвата трябва да се поддържа винаги влажна (но не и постоянно мокра) по време на топлите сезони. Това правило донякъде важи и за зимата - тогава напояването се ограничава, но е добре почвената смес да получава лека хидратация отвреме навреме. Възобновете регулираното и обичайно напояване през пролетта. В периода на вегетацията и пъпкообразуването растението се нуждае от по-голямо количество вода. Задължително е да избягваме двете крайности - преполиването и засушаването, както и тяхната рязка проява. Освен със стайна температура, водата за поливане не бива да бъде варовита - мединилата не обича варовика, който от своя страна провокира пожълтяване на листата и последващото им опадане. Ето защо подходяща е преварената или дъждовната вода. 


Най-сигурният показател за нуждата от напояване е горният слой на почвата -  когато при разравяне той е сух, това означава, че е време да полеем. Препоръчва се поливане в подложката на саксията, а не директно в нея - така растението "си взима" необходимото количество вода поетапно. Допуска се и така известният метод за поливане в съд с вода, който е характерен за повечето епифитни растения, които отглеждаме у дома (например, орхидеята) - саксията с мединилата се поставя в  съобразен с нейния размер съд с вода и се оставя да поеме водата за около 10 мин, след това се изважда и се изчаква около минута да се отцеди излишното количество от нея. Подходящо място за извършване на този вид напояване е кухненската мивка и се прилага веднъж на 7-10 дни. В следващото видето можете да проследите още един варинат за поливане:


Тропическият произход на мединилата подсказва и в каква почва тя ще се чувства най-добре. Тя трябва да е добре дренирана и богата на хранителни вечества. Подходящата почвена смес е киселата и е съставена от торф, листовка, перлит, известно количество горска почва. През първите години, когато е все още малка, се пресажда всяка година през пролетта, докато възрастните растения се пресаждат веднъж на 3-4 години. Извършвайки този процес, внимавайте да не нараните или засегнете корените, тъй като те са крехки и лесно се увреждат. По време на цъфтеж мединилата не се пресажда. Опитните цветари препоръчват всяка пролет да подменяме горния слой на почвата, като добавим нова и свежа такава. Специалистите съветват да подхранваме заедно с поливката веднъж на две седмици с течен тор за цъфтящи растения през пролетта и лятото. Най-важни са макроелементите азот, калий и фосфор, и микроелементите: желязо, манган, цинк, бор, молибден. Всички те благоприятстват за едно балансирано и здраво развитие  и цъфтеж. Подходящи са и торовете за орхидеи. През зимните месеци торене не се прави. Подрязване се прилага, когато растението достигне много големи размери с цел разклоняване и намаляване на височината. Подходящият за това сезон е пролетта или края на есента. След приключване на цъфтежа се премахват изсъхналите стъбла и листа (ако има такива), както и прецъфтелите цветове. 


По отношение на размножаването се счита, че при мединилата не е особено лесно и не винаги приключва с успех. Въпреки това най-разпространеният метод за размножаване е този чрез вкореняване на резници в пясък или почвена смес от торф и пясък. Резниците са с дължина около 15 см и се взимат от стъбла, които не са много стари (на 2-3 години). Прави се диагонален разрез под листен възел и се премахват долните листа, като се оставя една двойка от горните (на върха на резника). Ако листата са прекалено големи,  намалете ги на половина. За ползотворно вкореняване са необходими топлина и висока влажност. Ето защо след засаждането на резника в малка саксийка или чашка в подходящата почва, той се захлупва със стъклен буркан или самата саксийка се поставя в разрязана на две пластмасова прозрачна бутилка (със съобразен размер), след което частите ѝ се залепват с помощта на тиксо и се затваря с капачката. По този нарин създаваме своебразен парник, в който ще се установи нужната среда за вкореняване. И в този случай трябва да избягваме преките слънчеви лъчи и поради това оставяме резника на сенчество място. Младите коренчета се появяват обикновено до 3 седмици, като белег за тяхното наличие са новите мънички листенца. Добре е да изчакаме известен период от време и след това да започнем периодично да "отваряме нашия парник" за няколко часа - това се прави в сутрешните часове и никога в горещо време. Така климатизираме нововкорененото растение към средата и след това го пресаждаме в по-голяма саксия и го третираме като възрастните мединили. Възможно е и размножаване чрез добре узрели семена. 


Мединилата е устойчива към заболявания и паразити. Сред потенциалните вредители са зелените листни въшки, които поначало се появяват, когато средата стане прекалено суха. В борбата с тях помага сапунената вода и по-точно механичното им премахване от засегнатите части с памук, който е предварително потопен във въпросната вода. За повече информация относно сапунената вода прочетете статията Как се прави сапунена вода за цветя? в този блог. Щитоносните въшки също за възможни неприятели. Вследствие на заддържане на водата в почвата и прекаленото напояване се развиват гъбични заболявания, които водят до загниване на кореновата система. Понякога се случва след като сме закупили саксия с медилина и я отнесем вкъщи, растението да загуби част от листата си. Това наистина е стряскащо за всеки любител на цветята, но е в границите на нормалното - дължи се на промяната в средата на отглеждане, т.е. ако незабавно ѝ осигурите желаните фактори, тя бързо ще се възстанови. Както вече бе споменато в статията, варовитата вода не влияе позитивно върху филипинската орхидея и затова не бива да се използва. 


В правилните условия мединилата се развива изключително бързо и със сигурност няма да ви разочарова. Тя има качеството да се отблагодарява за положените грижи. За да има обилен цъфтеж, растението трябва да получи своя период на покой - през зимните месеци се държи на по-хладно, но светло място, и както вече бе споменато се полива по-рядко, избягвайки засушаване. Опитът в отглеждането на това цвете показва, че то не трябва да се мести, когато цветните пъпки са се показали, защото те ще окапят и няма да има цъфтеж. Изключително важно е да се запомни, че прекалено сухият или студен въздух, недостатъчната светлина и преполиването ще доведат до падане на листата и блокиране на цъфтежа. Понякога се случва вследствие на тежестта на цветовете, те да се прекършват и да падат - затова е добре да им осигурим опора. 


В заключение можем да кажем, че да отглеждаш атрактивната и впечатляваща мединила, е повече от приятно изживяване и удоволствие. Високата ѝ декоративна стойност преобразява интериора ни, като му придава елегантност, а нас ни дарява с радост  и щастие. Любопитен факт е, че във Филипините е символ на богинята на плодородието (Lakapati) и от него произлиза вярването, че носи благодат във всеки дом. Несъмнено розовите ѝ цветове излъчват позитивизъм и ни карат да се влюбим в тях от пръв поглед. Веднъж заобичана от нас, малайзийската орхидея заема специално място в сърцата ни. Като завършек на тази статия поставям едно интересно видео, което обединява информацията за отглеждането на приказната мединила: 

 



Използвана информация и снимков материал: www.pinterest.comwww.google.com

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О