Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


вторник, 5 януари 2016 г.

Каланхое


Да отглеждаш каланхое е предизвикателство, а да се радваш на чудесните му цветове е повече от наслада. Потвръждавам твърдението, че който притежава един цвят от него, се пристрястява към пленителното очарование на това растение и желае да има всички възможни разновидности! Аз започнах с червено каланхое, сега вече имам бяло и розово. Струва ми се, че с тях колекцията няма да бъде завършена! 

 В търсене на родината на каланхоето се отправяме към далечните земи на остров Мадагаскар, чиято екзотична атмосфера може да се пренесе във всеки дом само с една щедро разцъфтяла се саксия с каланхое. Като типичен представител на сукулентните растения, най-напред то ни привлича с тъмнозелените си месести и лъскави листа, компактните си размери и елегантните си цветове, които от своя страна се разгръщат в богата гама - бяло, червено, розово, жълто, оранжево. Каланхоето е наричано е още  "цветето на Гьоте" или "дървото на Гьоте", тъй като е било обект на наблюдението и изследванията на едноимения немски поет, който открива редица лечебни свойства в него. Любопитно е, че това очарователно цвете символизира щастие и радост, а в античните време се е подарявало като талисман за успех.   

Kalanchoe blossfeldiana е най-често срещаният вид каланхое у нас и именно на него е посветена настоящата статия. Не е капризно цвете, лесно се адаптира и не боледува при смяна на средата. За да се чувства добре в умеренити ни ширини, се нуждае от топлина, като оптималните температури са около 20º. През лятото растението може да се отглежда навън, на местоположения с шарена сянка. Важно е да се отбележи, че е чувствително към студа и са достатъчни само няколко часа да бъде изложено на температури по-ниски от 4º, за да загине. Следователно, с настъпването на есента каланхоето се прибира у дома, като избягваме поставянето му в близост до студени или замръзващи прозорци през зимата. По отношение на местоположението можем да добавим още, че за пролетта и лятото са подходящи западното и източното изложение, а през есента и зимата - южното.



Каланхоето обожава светлината, като белег за нейния недостиг са издължените и избледнели листа. За цветообразуването са необходими поне 14 часа тъмнина и 9 часа светлина на денонощие, като самият цъфтеж поначало стартира през пролетта. Цветните пъпки започват да се формират през есента при температури около 15-18º. Имайки предвид тази особеност, в парникови условия специалистите могат да предизвикат цъфтеж и в друго време от годината - на пазара много често виждаме отрупано с цвят каланхое, което се предлага редом с коледарчето или коледната звезда през зимните месеци. 

Най-важното, което трябва да знаем е, че обикновено са нужни 20 денонощия при горепосочените часове светлина, за да се провокира цъфтеж - когато денят е къс, това не е трудно за постигане, но през останалите сезони ни остава възможността да покриваме саксията с по-голяма такава или с голям хартиен плик след достигането на определените часове, ако желаем да имаме цветове в необичайно време. Друг вариант е да прибираме растението в шкаф. Освен на фактора светлина, трябва да обърнем внимание и на поливането - то се намалява за този период. 

Като сукулентно растение каланхоето не се нуждае от често поливане - то съдържа вода в тъканите си и общото правило е да следим състоянието на горния слой на почвата: когато той е сух, това означава, че трябва да полеем. Друга особеност е, че колкото температурите са по-високи, толкова повече се увеличава и нуждата от напояване, и обратното - при ниски температури, поливането се намалява до ограничаване. Ето защо през лятото се полива веднъж на 2-3 дни, а през зимата през 10-15 дни. Препоръчва се водата да е със стайна температура и да е престояла. По отношение на щетите, които биха се причинили на растението, краткото засушаване е за предпочитане пред преполиването. 


Почвата е богата на хранителни вещества, като добрият дренаж е задължителен. Идеалната почвената смес е съставена от градинска почва, пясък, листовка. Каланхоето обича да бъде засадено самостоятелно в саксии със средна големина, като опитните градинари съветват да използваме глинени саксии.  Пресажда се всяка година, през месец април в нов субстрат.  Подхранва се веднъж до два пъти месечно през пролетта и лятото с торове за стайни цветя и най-вече тези, в чието съдържание присъства в голямо количество елементът калий. Калият е отговорен за цъфтежа и допринася за неговото стимулиране и обогатяване.  През зимата и по време на цъфтеж не се тори. 



След края на цъфтежа се премахват прецъфтелите цветове и изсъхналите листа, ако има такива. При младите растения се прилага т.нар. "пензиране" или "прищипване" - откъсват се върховете на всяко стъбло, за да може растението да се разклони и да има обилен цъфтеж. Запомнете, че всяко едно разклонение ще ви донесе цветове. Както вече бе споменато, през студените месеци се ограничава поливането и растението се прибира у дома в светло помещение с умерени температури. Така се осигурява период на покой, който е задължителен, ако искаме да се радваме на цъфтеж през следващия сезон. Ако пробваме да предизвикаме повторен цъфтеж по горепосочения метод, то такъв период на почивка е задължителен между двата цъфтежа.

Размножаването на каланхоето е лесно и става чрез резници, които се вкореняват в почва за около 20 дни през пролетта и лятото. Метотодът е изпитан и гарантира успешни резултати.  Използват се връхни резници с дължина до 10 см, като се премахват цветовете и долните листа и се оставят най-много 2-3 листа в горната част. Хубаво е резниците да бъдат сухи преди да бъдат засадени в малки саксии. След това е необходимо  поддържането на висок процент влажност - за тази цел покрийте засадения резник с буркан или пластмасова бутилка. Белег за появата на корени е израстването на нови листа. Когато вкоренените растения се развият, се пресаждат в по-голяма саксия. Вкореняването на резници във вода също е вариант за увеличаване на саксийте с това любимо цвете. В следващото видео нагледно се проследва начина за размножаване: 



Каланхоето е устойчиво спрямо болести и вредители, но при неправилно отглеждане могат да се появят известни проблеми. Загниването на листата е знак за преполиване - премахнете увредените сред тях и намалете напояването. Прекаленото количество вода причинява загниване на кореновата система и развитието на гъбични заболявания. Липсата на светлина води до опадане на листата, издължаване и изтъняване на стъблата и отсъствие на цъфтеж. Неналичието на цъфтеж  може да се причини и при засаждане в голяма саксия или неосигуряване на период за почивка. С вредителите можете да се справите със сапунената вода. Повече информация за сапунената вода можете да откриете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога.




Използвана информация: