събота, 26 декември 2015 г.

Кукуряк


Кукурякът е многогодишно и вечнозелено растение, което ни радва със своя цъфтеж през зимните месеци. Освен с възхитителни и необикновени цветове, той се отличава и с атрактивните си зелени листа, които създават приятна и впечатляваща обстановка в градината. Всеки от нас със захлас може да се любува на разнообразието от видове, което предлага това растение, но истински може да оцени неговата висока стойност, само ако го притежава у дома. Кукурякът вирее предимно навън, като се допуска и отглеждането му в саксия. Веднъж установил се на подходящо място, той не изисква много грижи и внимание, но пък приковава погледите със своята красота!


Древна легенда разказва за  коледно чудо, случило се на бедно момиче. Наглеждайки своите овце, момиченцето видяло група мъдреци и пастири, които носели дарове на новородения Иисус. То живеело в недоимък и нямало възможност да поднесе подарък, въпреки силното си желание. Клетето дете се натъжило и разплакало. Един ангел чул риданията на момичето, издухал снега надалеч и пред нейните очи се появила удивителна гледка - в полето се разкрили красиви бели цветя, които били наречени "коледни рози". Момиченцето набрало прекрасен букет от тях и го дарило на Младенеца. Любопитен факт е, че според езика на цветята, кукурякът се определя за свещеното цвете на Господ и символизира освобождаването от болката.


По време на Средновековието се вярвало, че тези растения имат чудодейни и магически свойства - хората разпръсквали цветята в дома си, за да изгонят злите влияния, а магьосниците използвали прах, съдържащ черен кукуряк, за да станат невидими.Античните народи вярвали в медицинските свойства на кукуряка и правели отвара от неговите грудки за лечение на различни заболявания. Днес е установена токсичността на това растение във всичките му части и то се счита за отровно. Следователно, трябва да бъдем много внимателни при контакт с него и е изключена употребата му за горепосочената дейност. 


Кукурякът е обичано и уважавано цвете, което радва със своя цъфтеж през зимния период - през месеците от декември до март (възможно е наличието на такъв и през друго време от годината). Той принадлежи към семейство "Лютикови", сред чиито представители са добре познатите ни кандилки, анемоне, ранункулус (лютиче). За него смело можем да кажем, че предлага една разнообразна палитра от видове, част от които ще разгледаме в настоящата статия. Широко разпространен е черният кукуряк (Helleborus niger), който е познат още под имената "коледна роза" или "новогодишна роза" и противно на асоциацията, която произтича от името му, той притежава бели цветове, които наподобяват в известна степен тези на шипката. Произхожда от южната ни съседка - Гърция и е силно отровен. За него е характерно, че е най-ранноцъфтящият кукуряк (цъфтежът стартира през декември  и януари). 


Розовият кукуряк (Helleborus orientalis) е родом от Гърция и Турция. За него са характерни както типичните розови цветове, така и тези, които са оцветени в червено, бордо, лилаво, бяло и зелено. Някои специалисти обединяват под латинското му наименование всички хибридни разновидности кукуряк. Обикновено започва да цъфти в началото на Великите пости. В естествената си среда обитава гористи местности и ливади, както и територии до 2000 м надморска височина. Любопитно е, че към този вид принадлежат екзепляри с кичести и двуцветни цветове или такива със светла основа и тъмни крайща. Последно посочените описания се събират заедно в кукурякът Windcliff Double Pink, който е повече от въздействащ върху сетивата ни.  


Жълто-зеленият кукуряк (Нelleborus argutifolius) е високорастящ вид, които достига до 1 метър. Неговата родина са островите Сардиния и Корсика. Притежава широки и жилави листа и  жълти или зелени цветове. Близък до същността му е майорският кукуряк (Helleborus lividus), чието име произтича от остров Майорка, където откриваме неговия произход. Той е горд носител на престижна награда за принос в градинарството на Кралската градинарска общност във Великобритания (Royal Horticultural Society). Отличава се с уникални цветове, които са в розово-цикламени до сиво-зеленикави нюанси. Достига до 45 см височина и около 90 см широчина. 


Кукурякът е зимоустойчиво растение, което издържа на слани и температури до -20°. Обича местоположенията с шарена сянка, на които има леко сутрешно и следобедно слънце. Въпреки че бива често възприеман като по-скоро сенколюбиво цвете, господстващото мнение на специалистите е, че индиректната светлина в определени количества благоприятства цъфтежа. Удачно е да го засадим през есента или пролетта под дърветата, където през пролетта ще получава достатъчно количество слънчева светлина, а през лятото тяхната корона ще го предпази от жаркото слънце. Интересен е жизненият цикъл на кукуряка - той расте през есента и пролетта, като с настъпването на лятото растежът спира, тъй като температурите са високи. През активния период растението получава необходимо и достатъчно количество вода по естествен начин - чрез дъждовете и снега. През топлите месеци се препоръчва напояване при засъхване на почвата, като в горещите дни поливките са по-чести, но умерени и се прилагат рано сутрин или вечерта. Устойчив е на засушаване, но не бива да се злоупотребява с неговата издържливост, тъй като сушата ще увреди кореновата система. 


Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и задължително да е добре дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, пясък, листовка и угнил оборски тор. Може да добавите към нея и известно количество горска почва, тъй като кукурякът обича леката киселинност. Хубаво е ежегодно да прибавяме нова и свежа почва, като отстраняваме горния слой стара почва. Подхранване се прави два пъти годишно, т.е. веднъж на всеки 6 месеца - през юни и декември месец. Някои градинари споделят, че е напълно достатъчно и еднократното торене през есента, а пък други твърдят, че изобщо не торят и се радват на ослепителни цветове. Подходящи са течните торове за цъфтящи растения, в чиито състав влизат елементите азот, фосфор и калий. Преторяването с азот води до развиване на листната маса и неналичие на цъфтеж.


Кукурякът не обича пресаждането - ето защо е изключително важно да осигирим едно постоянно и разбира се подходящо местоположение за него. Ако все пак се наложи да го преместим, трябва да сме подготвени за негодуванието на цветето - то ще прояви известни капризи, като бавен растеж, оскъден или липсващ цъфтеж. Подрязване не се прави, тъй като растението е вечнозелено, студоустойчиво и не достига огромни размери. Неговата листна маса остава и през зимните дни, като често бива затрупана от снега. Желателно е да премахнете увредените части, ако има наличие на такива. 


Размножава се през пролетта, след приключване на цъфтежа или късно есента, като най-успешен метод е чрез разделяне на туфите. Не засаждайте кукуряка твърде на дълбоко, тъй като това ще възпрепятства цъфтежа и растението ще произведе малко цветове. Характерно за него е саморазмножаването чрез семена, като новопоникналите растения не притежават белезите на своите родители по отношение най-вече на цветовете. Освен това, за да започнат да цъфтят, са необходими от 3 до 5 години - твърде много време, което наистина би ни обезкуражило и по време на което бихме загубили търпение и надежда. 


Растението е устойчиво към заболявания и вредители. Възможно е развитието на гъбични заболявания, които са причинени от преполиване, особено, ако цветето е засадено на сенчесто място. Виреенето в постоянно мокра и недренирана почва също води до тези неприятни последици. В условията на топъл и влажен климат не е изключена появата на кафяви или черни петна по листата, които всъщност представляват спори, предизвикващи последващо пожълняване и евентуално загиване на цветето. В края на есента те се преместват на повръхността на почвата и се активизират отново през пролетта. Ето защо своевременното им забелязване и третиране с фунгицид е изключително важно. Препоръчително е и премахване на горния слоя на почвата при наличие на такъв проблем. Сред потенциалните неприятели са листните въшки, които поначало атакуват растенията през пролетта. В борбата с тях помага сапунената вода (за повече информация - Как се прави сапунена вода за цветя?), но ако тя не допринесе за справяне с нашествието им, използвайте инсектицид.


Както вече бе споменато, кукурякът може да се отглежда и в саксия, въпреки че това не е за предпочитане, но ако не разполагате с градина, е решение. Най-подходящи видове са тези, които не изискват големи пространства: Helleborus lividus, Helleborus versicarius, Helleborus sternii и Helleborus ballardiae. За съжаление те не са широко разпространени на нашите пазари и трудно могат да се намерят у нас. Много чуждестранни сайтове за цветя, предлагат такви рановидности и те могат да се поръчат от тях (най-вече английски разсадници). Можете да пробвате да отглеждате всякакъв вид кукуряк в саксия, но имайте предвид, че резултатите няма да бъдат така задоволителни, както при растенията, отглеждани навън. Това е съвсем нормално - той е градинско растение и именно там се чувства най-добре. Стайните условия не са подходящи, защото през зимата помещенията се отопляват и високите температури ще възпрепятстват растежа и съответно цъфтежа. Ето защо саксията е добре да се остави на северна тераса или балкон. 






Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О