Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


понеделник, 21 декември 2015 г.

Коледниче


Коледното настроение и дух не биха били същите без красивия празничен кактус, известен още като "коледниче", "коледарче" или "шлумбергера" - наименования, обединяващи в себе си едно великолепно растение, което всички ние свързваме с коледните и новогодишни празници. По родните си земи е наричана още "flor de Maio", защото там тя цъфти през месец май. Коледарчето е вид тропически кактус, който отглеждаме у нас като саксийно цвете и за който се вярва, че предпазва дома от негативни влияния и зли сили, носи хармония, доброта и щастие. Освен с интересна символика, се отличава още и с голяма продължителност на живота - при подходящи условия може да ни радва цели 30 години. 

В югоизточните части на Бразилия откриваме неговата естествена среда, където съществува във вид на храст. В крайбрежните планински местности вирее като епифит (расте върху големите дървета, като ги използва единствено за опора, но не и за хранителен източник) или като литофит (растение, което живее в пукнатините на скалите или върху самите тях). Във всички случаи шлумбергерата избира територии, които се характеризат с топъл и влажен климат, както и с изложение, което е предпазено от жарките слънчеви лъчи.  

Коледният кактус няма нищо общо с класическите кактуси от пустинята. При него  отсъстват бодлите, а листата му са израстващи на дължина стъбълца, които се разчленяват многократно и образуват прешленчета (т.нар. "сегменти"), като на върха на крайните такива се формират цветовете. Сякаш по традиция най-разпространените коледничета цъфтят в цикламено и червено, но селекционерите създават нови и впечатляващи разновидности - освен едноцветните коледничета, които могат да са обагрени и в бяло, жълто, оранжево, лилаво или производни на тях нюанси, вече можем да се насладим и на двуцветни и дори трицветни видове. За постигане на впечатляващ ефект, можете да засадите няколко различни цветове в една саксия, като ги комбинирате според личните си предпочитания. 


Подходящото местоположение за коледното цвете е топло и светло, а оптималните за него температури са около 20°. Твърде горещото време и директните слънчеви лъчи имат негативно въздействие и могат да са причина за спирането на растежа или отсъствието на цъфтеж. През лятото коледничето може да се отглежда навън, на място с шарена сянка. Хубаво е да го оросяваме периодично с чиста вода, за да поддържаме нивата на въздушната влажност. С настъпването на есента коледният кактус се прибира у дома и тъй като той не харесва  да се мести често, е важно да му изберем постоянно местоположение. Шлумбергерата произхожда от тропическите влажни гори и е нормално  да изисква влажен климат. Тя обожава свежия въздух и проветряването на помещението, в което се намира. Не обича теченията и топлите струи от отоплителните системи, които често изсушават средата През зимата е добре да поставим в близост до саксията съд с вода - така ще се поддържа нивото на въздушната влажност.

Напояването е умерено, като през различните сезони се отличава с особен режим. Основното правило е, че горният слой на почвата е показателят, който ни помага да разберем кога растението се нуждае от вода. Ако при разравяне, той е сух, това означава, че е време за поливка. Не допускайте двете крайности - от една страна: засушаването, което предизвиква окапване на цветните пъпки и изсъхване, а от друга: преполиването, което води до загниване. Постоянното виреене в мокра и неотцедлива почва е състояние, което създава идеална среда за развитие на гъбични заболявания, които унищожават растението - то придобива вид като след попарване от слана и загива. Годишната схема за напояване на коледарчето е следната: често поливане (веднъж на 2-3 дни) - когато времето е топло, сухо и слънчево - този период съвпада с пролетта и лятото, когато обикновено отглеждаме коледничето навън и когато то расте и се развива; умерено поливане (веднъж седмично) - при влажен и хладен климат, когато цветето е вътре и по време на цъфтеж; ограничено поливане - през есента, с цел насърчаване на пъпкообразуването. 


Почвата  е лека и богата на хранителни вещества, като добрият дренаж е задължителен. В търговската мрежа се предлагат готови почвени субстрати за кактуси, които са подходящи и за коледничето. Примерната смес е съставена от торф, пясък, градинска и горска почва (обича леко киселите почви), угнил оборски тор. Подхранва се през пролетта и лятото веднъж месечно и заедно с поливането, като целта е да се стимулира растежа и да се натрупат запаси, които ще са от полза при пъпкобразуването и последващия цъфтеж. Подходящи са течните торове за кактуси, които съдържат азот, фосфор и калий. Като епифитно растение, коледничето се нуждае и от известни количества магнезий. Можете да използвате натуралните средства за обогатяване на почвата, сред които отлично въздействие оказва захарта (поръсете почвата в саксията с 1 с.л. захар и полейте, за да се разтвори). Прекратете торенето в края на лятото, тъй като ако продължите след това, продукцията на цветовете ще пострада. През зимата няма нужда от подхранване, тъй като цветето не е в период на растеж. 

Пресажда се на 3 години, като подходящото време за това са месеците между февруари и април - т.е. след прецъфтяването. Опитните цветари съветват да добавяме допълнителен слой почва всяка година, без да пресаждаме. Размерът на саксията е от значение за развитието на коледарчето и неговия цъфтеж. Често някои любители на цветята го засаждат в твърде огромна саксия, която не е съобразена с неговата големина. Вследствие на това се оплакват, че спазвайки всички условия за отглеждане, тяхното цвете стои на едно положение, без да се развива и да дарява така желания цъфтеж. Растението се съсредоточава в образуването на корени, които да изпълнят разполагаемото пространство за сметка на растежа и цъфтежа. 


През есенния период се залагат цветните пъпки. Опитните градинари разкриват тайната на успеха за постигането на обилен и обаятелен цъфтеж, а тя се крие в осигуряването на следните фактори още през месец септември. Коледничето е растение на късия ден, т.е. за да се радваме на цветове, е наложително да гарантираме максимум 12 часа светлина дневно, като оптималните са 9 часа светлина и 15 часа тъмнина на денонощие. Това означава, че в помещението, където се намира коледарчето, не е препоръчително да се пуска изкуствена светлина в часовете между 18,00 ч и 5,30 ч на другата сутрин. Ако това състояние не може да се постигне, т.е. не разполагате с такава стая, то можете да оставите саксията зад други саксии с растения или зад мебели, където тя ще достигне в минимално количество в този часови диапазон. Средата трябва да бъде с хладни температури (около 15°), а напояването от месец октомври до появата на цъфтежа е намалено до веднъж в месеца. При появата на цветните пъпки то се възобновява и се прилага един път седмично. Към тези условия добавяме и изискването местоположението на саксията да не бъде променяно след като цветните пъпки са започнали да се образуват. Преместването ще доведе до тяхното окапване, което се предизвиква още и от преполиване или засушаването. Ако по време на цъфтеж цветовете падат бързо, това означава, че температурата в стаята е прекалено висока или има недостиг на светлина. Други причини за това са: засушаване, пресаждане, промяна на местоположението, торене след лятото, голям размер саксия. Цъфтежът продължава до януари - февруари, като след пълното прецъфтяване настъпва периодът на почивка.  Счита се, че всеки цвят се задържа за около седмица. 

Коледничетата се подрязват на следващият месец след прецъфтяването, като основната цел е разклоняване на растенията, намаляване на дължината им и в същото време насърчаване новия растеж и образуване на цветните пъпки. Удачни за подрязване са само възрастните коледарчета, които са развили добра и издължена листна маса. Младите и нововкоренени цветя не се подрязват. Премахват се крайните сегменти, като се отстраняват заедно две или най-много три прешленчета. Една по-сериозна резитба би довела до нарушаване на пъпкообразуването и последващия цъфтеж, като понякога това е и причина за отсъствието на такъв.  


Сегментите, които сте премахнали при подрязването могат да се използват за размножаване, като важна особеност е резникът да притежава поне две прешленчета. Някои специалисти съветват да го оставим върху салфетка или хартия за минимум 2 часа до 1 ден, за да изсъхне. След това пред нас се откриват две възможности - вкореняване на резниците във вода или вкореняването им почва, като и двата методи се възприемат за успешни и дават положителни резултати. Коренчетата се появяват обикновено след 2-3 седмици. Лично аз съм пробвала многократно размножаването на коледничета чрез вкореняване на резници в почва и потвърждавам, че то е с висока степен на успеваемост. Нововкоренените растения при правилно отглеждане и подходяща среда цъфтят още през същатата година. Подготвеният резник засадете в малка саксийка или пластмасова чашка с пясък, така че поне един сегмент от резника да е под почвеното равнище. Уплътнете добре почвата около основата и полейте с вода. Засадените резници се държат на светло и топло място, като се избягват директните слънчеви лъчи и се поливат при засъхване. Скоро ще забележите появата на нови сегментчета, които загатват наличието на корени. Не избързвайте с пресаждането - оставете младото коледниче в същата саксия, докато не се развие и корените се покажат през дупките по дъното на саксийката.  

Другият често практикуван метод за размножаване е вкореняването на резници във вода. Резникът се поставя в чашка, напълнена до половината с вода. Изчаква се известно време до образуването на повече коренчета и се засажда в саксия. Някои цветари прокарват клечка за зъби през средата на резника и по този начин му създават опора, чрез която той се задържа за горната част на чашата. Така само част от неговата повръхност се установява във водата и се намаляват шансовете за загниване.


Възможните заболявания, от които може да пострада вашето коледарче са свързани най-вече с развитието на гъбични инфекции. Загниване може да се предизвика както на корените, така и на стъблата, като причината за това е наличието на прекалено влажна среда (преполиване, недренирана почва). Засегнатите сегменти сигнализират за проблема с явни белези - стъблата придобиват червено или кафеникаво оцветяване и неприветлив вид, като първоначално се уврежнат тези около основата, а след това и останалите. За да не загубите растението, се препоръчва да отрежете здрави резници от него и да ги заложите за вкореняване. Същото оцветяване на листата е характерно още и при излагане на цветето на директни слънчеви слъчи, които причиняват изгаряне.  Ако сте установили проблема навреме, то има шанс за спасение - пресадете цветето в нова почвена смес, като третирате увредените части с фунгицид, след което строго намалете поливането. Като естествен фунгицид можете да използвате канелата. Коледарчето не е атрактивно за сериозно нашествие от страна на вредители. 



Често  коледничето бива  отъждествявано с други две празнични растения, които имат сходни на неговите черти, но те реално са три различни видове. Истинският коледен кактус е "Schlumbergera x buckleyi", докато "Schlumbergera truncatа" е кактусът, който цъфти за Деня на благодарността (празнува се в САЩ през втория понеделник на месец октомври). Както и у нас, така и в много други страни, тези две разновидности се обозначават под общото наименование "коледарче". Разликата помежду им е, че при коледният кактус цъфтежът настъпва месец по-късно. Откриваме и известни различия по отношение на сегментите на двете растения - при коледничето листата са с меки и заоблени крайща, докато при другият кактус те са назъбени. Освен това, кактусът, който цъфти за Деня на благодарността, израства първоначално на височина, т.е. растежът му е хоризонтален и едва след това придобива висяща форма, докато коледният кактус я притежава още от самото начало. Последният цъфти най-вече в типичните червени и цикламени цветове, докато другият разполага с по-богата палитра от едноцветни и многоцветни такива. 

Третото растение, което също бива оприличавано на горепосочените две е великденският кактус, носещ наименованието "Rhipsalidopsis" или "Hatiora gaetneri". Периодът на цъфтеж при великденчето е около Великден (т.е. през пролетта). Най-очевидната разлика е именно във формата на цветовете - при коледничето те са издължени и са с обли, меки крайща, докато при великденчето цветовете приличат на топки с остри венчелистчета и са най-вече в бели, червени и цикламени нюанси. Листата на великденския кактус са заострени и завършват с така характерните за него влакънца. Независимо от всички различия, има една невероятна прилика, която обединява тези два вида кактуси - те се свързват с едни от най-светлите християнски празници - Коледа и Великден, по време на които допълват светлата празнична атмосфера, като ни даряват с удивителен цъфтеж и красота.