понеделник, 21 декември 2015 г.

Коледниче


Коледното настроение и дух несъмнено не биха били същите без красивия празничен кактус, известен още като "коледниче", "коледарче" или "шлумбергера" - наименования, обединяващи в себе си едно великолепно растение, което всички ние свързваме с коледните и новогодишни празници. Това е така, защото обикновено цъфтежът е именно в този период от годината, но не е изключено такъв да има и през останалото време. Коледарчето е вид тропически кактус, който отглеждаме у нас като саксийно цвете и за който се вярва, че предпазва дома от негативни влияния и зли сили, носи хармония, доброта и щастие. Освен с интересна символика, се отличава още и с голяма продължителност на живота - при подходящи условия може да ни радва цели 30 години. 


В търсене на произхода на коледничето достигаме югоизточните части на Бразилия, където откриваме неговата естествена среда, където съществува във вид на храст и може да достигне размери до 1,2 метра. В крайбрежните планински местности вирее като епифитно растение (подобно на орхидейте и епифилумите) - расте върху големите дървета, като ги използва единствено за опора, но не и за хранителен източник. Можем да го срещнем още и като литофит - растение, което живее в пукнатините на скалите или върху самите тях. Във всички случаи шлумбергерата избира територии, които се характеризат с топъл и влажен климат, както и с изложение, което е предпазено от жарките слънчеви лъчи. По родните си земи е наричана още "flor de Maio", защото там тя цъфти през месец май. 


Коледният кактус няма почти нищо общо с класическите кактуси от пустинята. При него има отсъствие на бодли, а листата му са израстващи на дължина стъбълца, които се разчленяват многократно и образуват прешленчета (т.нар. "сегменти"), като на върха на крайните такива се формират цветовете. Най-разпространените коледарчета са тези, които цъфтят в червен и цикламен цвят. Опитните селекционери създават нови и впечатляващи разновидности - освен едноцветните коледничета, които могат да са обагрени и в бяло, жълто, оранжево, лилаво или производни на тях нюанси, вече можем да се насладим и на двуцветни и дори трицветни видове. За постигане на впечатляващ ефект, можете да засадите няколко различни цветове в една саксия, като ги комбинирате според личните си предпочитания. Така ще създадете една уникална и необикновена атмосфера у дома!


Коледарчето не проявява капризност и ако познаваме основните му нужди и съответно ги задоволяваме, то непременно ще ни възнагради с обаятелен и надминаващ очакванията ни цъфтеж. Подходящото местоположение се очертава важен фактор за доброто развитие на коледното цвете. Както стана вече ясно, то обича топлината и светлината, като оптималните за него температури са около 20°. Директните слънчеви лъчи трябва задължително да се избягват, тъй като те могат да изгорят растението. Твърде горещото време и прекалената осветеност имат негативно въздействие, като могат да бъдат причина за спирането на растежа или отсъствието на цъфтеж. През лятото коледничето може и дори е препоръчително да се отглежда при възможност навън, на място с шарена сянка. В този период е добре да го пулверизираме с чиста вода - така то ще се чувства отлично, особено в летните жеги, когато въздушната влажност рязко намалява.


С настъпването на есента (в началото на месец септември) трябва да приберем коледния кактус у дома, тъй като той не толерира студа и сланите. Не харесва и честото преместване -поради това е хубаво да изберем постоянно местоположение за него. Трябва да съобразим още една особеност - той не обича теченията и топлите струи от отоплителните системи, които често изсушават средата. Шлумбергерата произхожда от тропическите влажни гори и съвсем нормално е да изисква влажен климат, като нашата задача е да пресъздадем тази атмосфера у дома. Тя обожава свежия въздух - ето защо се препоръчва периодично проветряване на помещението, в което се намира. През зимата е добре да поставим в близост до саксията съд с вода - така ще се поддържа нивото на въздушната влажност.


Поливането трябва да бъде регулирано, като различните сезони се отличават с особен режим на напояване. Основното правило е, че горният слой на почвата е показателят, който ни помага да разберем кога растението се нуждае от вода. Ако при разравяне, той е сух, това означава, че е време за поливка. Не бива да допускаме двете крайности - от една страна: засушаването, което предизвиква окапване на цветните пъпки и изсъхване, а от друга: преполиването, което може да доведе до загниване. Постоянното виреене в мокра и неотцедлива почва е състояние, което е гаранция за създаване на идеална среда за развитие на гъбични заболявания, които унищожават растението - то придобива вид като след попарване от слана и загива. Годишната схема за напояване на коледарчето е следната: често поливане (веднъж на 2-3 дни) - когато времето е топло, сухо и слънчево - този период съвпада с пролетта и лятото, когато обикновено отглеждаме коледничето навън и когато то расте и се развива; умерено поливане (веднъж седмично) - при влажен и хладен климат, когато цветето е вътре и по време на цъфтеж; ограничено поливане - през есента, с цел насърчаване на пъпкообразуването.


Почвата трябва да е лека и богата на хранителни вещества, като добрият дренаж е задължителен. В търговската мрежа се предлагат готови почвени смеси за кактуси, които са подходящи и за коледничето. Примерната смес е съставена от торф, пясък, градинска почва, угнил оборски тор и горска почва (коледарчето обича леко киселите почви). Подхранване се прилага единствено през пролетта и лятото веднъж месечно и заедно с поливането. Целта е да се стимулира растежа и да се натрупат запаси, които ще са от полза при пъпкобразуването и последващия цъфтеж. Подходящи са течните торове за кактуси, които съдържат азот, фосфор и калий. Като епифитно растение, коледничето се нуждае и от известни количества магнезий. Можете да използвате натуралните средства за обогатяване на почвата, сред които отлично въздействие оказва захарта (поръсете почвата в саксията с 1 с.л. захар и полейте, за да се разтвори). Прекратете торенето в края на лятото, тъй като ако продължите след това, продукцията на цветовете ще пострада. През зимата няма нужда от подхранване, тъй като цветето не е в период на растеж.


Пресаждане се прави веднъж на 3 години, като подходящото време за това са месеците между февруари и април - т.е. след прецъфтяването. Опитните цветари съветват да добавяме допълнителен слой почва всяка година, без да пресаждаме. Размерът на саксията е значим фактор по отношение на развитието на коледарчето и неговия цъфтеж. Често някои любители на цветята го засаждат в твърде огромна саксия, която не е съобразена с неговата големина. Вследствие на това се оплакват, че спазвайки всички условия за отглеждане, тяхното цвете стои на едно положение, без да се развива и да дарява така желания цъфтеж. Ето че са пропуснали да обърнат внимание на това така важно изискване. Проблемът се изразява в това, че растението се съсредоточава в образуването на корени, които да изпълнят разполагаемото пространство. Дори да има наличие на растеж, то отсъствието или оскъдността на цветовете няма как да не се забележи. Следователно, подбирайте винаги саксии, чиито размер е съобразен със състоянието на вашето коледарче.


Есенният период е от изключително значение за цъфтежа, защото именно тогава се залагат цветните пъпки. Опитните градинари разкриват тайната на успеха за постигането на обилен и обаятелен цъфтеж, а тя се крие в осигуряването на следните фактори още през месец септември. Коледничето е растение на късия ден, т.е. за да се радваме на цветове, е наложително да гарантираме максимум 12 часа светлина дневно, като оптималните са 9 часа светлина и 15 часа тъмнина на денонощие. Това означава, че в помещението, където се намира коледарчето, не е препоръчително да се пуска изкуствена светлина в часовете между 18,00 ч и 5,30 ч на другата сутрин. Ако това състояние не може да се постигне, т.е. не разполагате с такава стая, то можете да оставите саксията зад други саксии с растения или зад мебели, където тя ще достигне в минимално количество в този часови диапазон. Средата трябва да бъде с хладни температури (около 15°), а напояването от месец октомври до появата на цъфтежа е строго намалено до веднъж в месеца. При появата на цветните пъпки то се възобновява и се прилага един път седмично. Към тези условия добавяме и изискването местоположението на саксията да не бъде променяно след като цветните пъпки са започнали да се образуват. Преместването ще доведе до тяхното окапване, което може да се предизвика още и от преполиване или засушаването.


Ако по време на цъфтеж цветовете падат бързо, това означава, че температурата в стаята е прекалено висока или има недостиг на светлина. Други причини за това са: засушаване, пресаждане, промяна на местоположението, торене след лятото, голям размер саксия. Счита се, че всеки цвят се задържа за около седмица. Цъфтежът на коледничето продължава до януари - февруари месец, като след пълното прецъфтяване настъпва периодът на почивка. 


Коледничетата се подрязват след приключване на цъфтежа (обикновено през следващият месец след прецъфтяването). Основната цел на резитбата е разклоняването на растенията и намаляването на дължината им. Следователно, подходящи за подрязване са само възрастните коледарчета, които са развили добра и издължена листна маса (стъбла). Младите и нововкоренени цветя не се подрязват. За правилно приложената резитба се счита, че насърчава новия растеж и е благоприятна за процеса по образуване на цветните пъпки. Премахват се крайните сегменти, като се отстраняват заедно две или най-много три прешленчета. Една по-сериозна резитба би довела до нарушаване на пъпкообразуването и последващия цъфтеж, като понякога това е и причина за отсъствието на такъв. 


През пролетта и началото на лятото се извършва размножаването на любимите ни коледни кактуси. Сегментите, които сте премахнали при подрязването могат да се използват за вкореняване, като важна особеност е резникът да притежава поне две прешленчета. Някои специалисти съветват да го оставим върху салфетка или хартия за минимум два часа до един ден, за да изсъхне. След това пред нас се откриват две възможности - вкореняване на резниците във вода или вкореняването им почва, като и двата методи се възприемат за успешни и дават положителни резултати. Коренчетата се появяват обикновено след 2-3 седмици.


Лично аз съм пробвала многократно размножаването на коледничета чрез вкореняване на резници в почва и потвърждавам, че то е с висока степен на успеваемост. Нововкоренените растения при правилно отглеждане и подходяща среда цъфтят още през същатата година. Подготвеният резник засадете в малка саксийка или пластмасова чашка, като използвате пясък или почвена смес за кактуси. Можете да пробвате и специализираните почви за вкореняване, които са пригодени за отглеждане на разсади и за вкореняване на резници. Те се предлагат масово в търговската мрежа и дават почти 100% гаранция за бързи и ефикасни резултати. При самото засаждане задължително поне един сегмент от резника трябва да бъде под почвеното равнище, защото от него ще започне коренообразуването. Уплътнете добре почвата около основата и полейте с вода. Засадените резници се държат на светло и топло място, като се избягват директните слънчеви лъчи. Поливат се при засъхване на почвата. Скоро ще забележите появата на нови сегментчета, които показват, че има наличие и на корени. Не избързвайте с пресаждането - оставете младото коледниче в същата саксия, докато не развие разклонения и повече прешленчета. Когато корените се покажат през дупките по дъното на саксийката можете да го преместите в по-голяма с един размер саксия. 


Другият често практикуван метод за размножаване е вкореняването на резници във вода. Резникът се поставя в чашка или друг малък съд, който се запълва наполовина с чиста вода. Изчаква се известно време до образуването на повече коренчета и се засажда в саксия. Някои цветари прокарват клечка за зъби през средата на резника и по този начин му създават опора, чрез която той се задържа за горната част на чашата. Така само част от неговата повръхност се установява във водата и се намаляват шансовете за загниването му. 



Възможните заболявания, от които може да пострада вашето коледарче са свързани най-вече с развитието на гъбични инфекции. Загниване може да се предизвика както на корените, така и на стъблата, като причината за това е наличието на прекалено влажна среда (преполиване, недренирана почва). Засегнатите сегменти сигнализират за проблема с явни белези - стъблата придобиват червено или кафеникаво оцветяване и неприветлив вид, като първоначално се уврежнат тези около основата, а след това и останалите. За да не загубите растението, се препоръчва да отрежете здрави резници от него и да ги заложите за вкореняване. Същото оцветяване на листата е характерно още и при излагане на цветето на директни слънчеви слъчи, които причиняват изгаряне. 


Загниването на корените води до спаружване и последващо загиване на коледарчето. Поначало се овладява трудно. Ако сте установили проблема навреме, то има шанс за спасение - пресадете цветето в нова почвена смес, като третирате увредените части с фунгицид, след което строго намалете поливането. Като естествен фунгицид можете да използвате канелата, а за нея научете повече в статията Благоприятното действие на канелата в градинарството в този блог. Предотвратете получаването и разпространението на гъбичните заболявания, като напоявате умерено и избягвате преполиването и задържането на вода в почвата. Запомнете, че обилното поливане в горещо време гарантира почти сигурно загниване. Коледарчето не е атрактивно за сериозно нашествие от страна на вредители.




Често  коледничето бива  отъждествявано с други две празнични растения, които имат сходни на неговите черти, но те реално са три различни видове. Истинският коледен кактус е "Schlumbergera x buckleyi", докато "Schlumbergera truncatа" е кактусът, който цъфти за Деня на благодарността (празнува се в САЩ през втория понеделник на месец октомври). Както и у нас, така и в много други страни, тези две разновидности се обозначават под общото наименование "коледарче". Разликата помежду им е, че при коледният кактус цъфтежът настъпва месец по-късно. Откриваме и известни различия по отношение на сегментите на двете растения - при коледничето листата са с меки и заоблени крайща, докато при другият кактус те са назъбени. Освен това, кактусът, който цъфти за Деня на благодарността, израства първоначално на височина, т.е. растежът му е хоризонтален и едва след това придобива висяща форма, докато коледният кактус я притежава още от самото начало. Последният цъфти най-вече в типичните червени и цикламени цветове, докато другият разполага с по-богата палитра от едноцветни и многоцветни такива.

Третото растение, което също бива оприличавано на горепосочените две е великденският кактус, носещ наименованието "Rhipsalidopsis" или "Hatiora gaetneri". Периодът на цъфтеж при великденчето е около Великден (т.е. през пролетта). Най-очевидната разлика е именно във формата на цветовете - при коледничето те са издължени и са с обли, меки крайща, докато при великденчето цветовете приличат на топки с остри венчелистчета и са най-вече в бели, червени и цикламени нюанси. Листата на великденския кактус са заострени и завършват с така характерните за него влакънца. Независимо от всички различия, има една невероятна прилика, която обединява тези два вида кактуси - те се свързват с едни от най-светлите християнски празници - Коледа и Великден, по време на които допълват светлата празнична атмосфера, като ни даряват с удивителен цъфтеж и красота.

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О